18/31 декември 1971 г.
Скъпи в Господа отец Давид!
Като Ви поздравявам с настъпващия празник Рождество Христово, молитвено Ви желая всяко благо от Господа и сили за служението Ви в светата ни обител.
Много се зарадвах да получа Вашето интересно писмо от 19 ноември стар стил — в него за пръв път ми се разкри ясната картина на положението на манастирските дела, предвид Вашата характеристика на новодошлите монаси. Разбира се, това е твърде прискърбно, но трябва да се търпи — както сам Вие пишете, като няма риба, и ракът е риба. Слава Богу, че за двама от тях — отец Авел и отец Висарион — може да се мисли, че са добри хора и ще бъдат полезни на обителта. Но, разбира се, да се разказва за това не трябва на никого, тъй като нашите недоброжелатели ще се възползват от него като от предлог: едни, за да не дават занапред разрешения за идване на нови братя от нашето отечество, а други — за да хулят Руската църква, както и правят. Добре е, че митрополит Никодим знае за всичко това. Впрочем, четохте ли Вие в списанието на Московската Патриаршия, бр. 7 за 1971 г., с. 23, какво е казал в своя доклад на Събора митрополит, а сега Патриарх Пимен за Атон и в частност — за Пантелеимоновия манастир. Когато той говореше това, аз присъствах на Събора. И въобще, както Вие сам знаете, бъдещето и дори самото съществуване на руската обител на Света Гора е тясно свързано с Руската православна църква. Както в миналото, така и в настоящето и, дай Боже, и в бъдещето. Не съм против емиграцията, сам аз съм емигрант и оставам и досега такъв по паспорт, но ясно съзнавам, че освен от Църквата в самата Русия — от Московската Патриаршия — нашият манастир няма откъде да чака помощ и не ще получи нови монаси от другаде, освен от Русия.
Разбира се, ако пожелае да постъпи и някой от емиграцията, такъв не трябва да бъде отхвърлян — слава Богу, че се е намерил, но такива ще бъдат в най-добрия случай единици. Затова Вие трябва твърдо да се държите за Руската църква, да имате духовна връзка с нея и с любов да приемате идващите от Русия поклонници, особено архиереи от Русия и да служите с тях. Всичко това обаче при съблюдаването на две условия: [1] Твърдо да помните, че Пантелеимоновият манастир на Атон винаги се е намирал в каноничната юрисдикция на Константинополската патриаршия и че в нея се намира и сега. Руската църква изцяло признава Константинополската юрисдикция над Атон, — както се вижда от същия този доклад на патриарх Пимен — макар и да се бори против нарушаването на светогорските права и против възпрепятстването от страна на гражданските власти на свободния достъп до Атон. Затова и Вие трябва изцяло да признавате Константинополската юрисдикция. Впрочем това Вие знаете и без мене. На второ място, Вие също трябва да знаете, че по закон Вие не сте съветски, а гръцки граждани, макар и по-особени, предвид особеното положение на Атон. Във всеки случай, длъжни сте щателно да избягвате каквито и да било политически или църковно-политически изявления и действия, като например протести против войната, осъждане на водородната бомба, за разоръжаването, мира и т. н. Всякакви подобни изявления, които са крайно неуместни от страна на монаси, отрекли се от света, могат да се отразят крайно пагубно на нашия манастир. И най-вече, те са неправилни по същество, тъй като не е работа на Църквата, а още по-малко на монашеството, да се забърква в светските политически дела. Пиша това, тъй като нашата Патриаршия често излиза с подобни политически изявления, а това дава повод на нейните врагове, карловчаните, да я нападат. За това аз лично не я осъждам, тъй като тя е принудена да прави това вътре в самата Русия. Както се казва, «сред вълци виеш като вълк». Нас обаче — задграничните йерарси, клирици и миряни — тя не заставя да правим това, оставя ни свободни и ние не участваме в никаква «защита на мира» и др. под. И митрополит Никодим — казано между нас — одобрява това. «Това не се отнася до вас» — каза той относно посланието на патриарх Алексий по повод 50-годишнината от Октомврийската революция и ние, разбира се, това послание в нашите църкви не сме го чели. Но Вие, разбира се, сами знаете това по-добре от мене. Надявам се, че и новодошлите монаси го разбират.
Пишете, че от страна на гръцките манастири отношението към нас понастоящем е добро. Слава Богу, много се радвам за това. От вестници и списания обаче научавам, че на Атон — основно в средите на келиотите и в скитовете — се води злостна кампания против Руската православна църква и, в частност, против митр. Никодим във връзка с решението на нашия Синод да допуска до причастие римокатолици там, където няма католически храмове и свещеници.[1] В Атина подобна антируска кампания се води във връзка с предоставянето от Московската патриаршия на автокефалия на нейната духовна дъщеря, Православната църква в Америка. Всичко това е все същата древна злоба. Що се отнася до решението на Синода, то, както през 1970 г. лично ми каза тогавашният Патриаршески местоблюстител Пимен: «Такова решение не трябваше да бъде вземано. И без него вече в продължение на много години се е установила практиката там, където у нас, в Русия, няма католически църкви, а те по цяла Русия — с изключение на Литва и Латвия — са общо шест, католици да бъдат допускани до причастие, ако молят за това. Така и трябваше да се постъпва, а официално да не се узаконява». На това митрополит Никодим възразява, че е имало разнобой, свещениците се смущавали, трябвало е да се вземе решение. Лично аз съм повече съгласен с патриарх Пимен. Във всеки случай обаче в синодалното решение не пише нищо за никакво «общение в тайнствата» с католиците и както и преди се забранява на православните да се причастяват при римокатолици, а само в изключителни случаи на крайна необходимост — там, където в Русия, както често се случва, на хиляда версти няма нито един католически храм — се разрешава да се дава причастие на католици. Това нещо се нарича църковна икономѝя — когато строгостта на каноните донякъде се отслабва по пастирски съображения (например, отслабване на строгите епитимии за извършени грехове). Пък и днес гърците няма за какво да крещят за нарушаване на православието — още през 1878 г. Константинополският синод, начело с патриарх Йоаким ІІІ, е постановил да се допускат до причастие арменци там, където няма арменски църкви и свещеници. Да не говорим, че патриарх Атинагор причастява безразборно всички — католици и протестанти, което Руската църква изобщо не върши. Атинският митрополит Йероним[2] обаче — в своето лъжливо и клеветническо послание — напада не Константинополска патриаршия, а Московската. Не се поддавайте на тези гръцки измислици, те изхождат от лица, отнасящи се враждебно не само към Руската църква, но и към руското монашество на Атон. А колкото до личността на митрополит Никодим, ето какво ще Ви кажа, отново между нас: разбира се, че сред руските йерарси има по-духовни от него (например, митрополит Йосиф Алма-Атински,[3] архиепископ Вениамин Иркутски,[4] архиепископ Леонид Рижки[5] и т. н.),[6] но като административни способности и по ум митрополит Никодим се издига над всички. Той е изключително способен човек. Несъмнено дълбоко предан на Руската православна църква и въобще на светото Православие. Безусловно църковен и благочестив човек, а заедно с това и талантлив дипломат, едновременно гъвкав и непоколебим. Ето защо Ви съветвам: ради благото на обителта имайте му доверие, той няма да Ви подведе.
Би било много хубаво, ако — както пишете — Ви се отдаде възможност да отидете в Москва по манастирски дела. Лично аз имам намерение да ида там през април, след Пасха. Много ще се радвам с Вас да се срещнем и да поговорим. Дръжте ме в течение за Вашите планове за пътуването, та да мога в съответствие с тях да определя и моите. Предайте рождественското ми приветствие на игумена, отец архимандрит Гавриил, на отец архимандрит Авел и на всички, които ме помнят. Божието благословение да бъде над всички вас.
С любов в Раждащия се във Витлеем Господ,
Василий, Архиепископ Брюкселски и Белгийски
Превод: Борис Маринов
* «Иеродиакону Давиду от архиепископа Брюссельского и Бельгийского Василия» — В: Архиепископ Брюссельский и Бельгийский Василий (Кривошеин) Письма о горнем и дольнем: Богословские труды, проповеди, воспоминания, письма, составитель К. И. Кривошеина, СПб.: «Сатисъ» 2010, с. 160-165 (бел. прев.).
[1] Има се предвид Постановлението на Свещения Синод на Руската православна църква от 16.12.1969 г. за възможността да се извършват тайнства над католици и старообрядци. Виж: ЖМП, 1, 1970 и следващото разяснение по този повод на митрополит Никодим в ЖМП, 5, 1970. Постановлението е било отменено на 29 юли 1986 г., тъй като «тази практика не е получила развитие». Виж: ЖМП, 9, 1986, с. 8-9.
[2] Архиепископ Йероним (Коцонис). Роден в 1905 г. Учи в Атинския университет, а след това преподава. Активен участник в икуменическото движение. От 1967 до 1973 г. — Блаженейши Архиепископ Атински и на цяла Елада, председател на Светия Синод на Гръцката православна църква.
[3] Алма-Атински и Казахстански митрополит Йосиф (в света Иван Михайлович Чернов; 1893-1975). Роден в Могильов. През 1918 г. приема монашество в Таганрог, а през 1920 г. е ръкоположен в сан йеромонах. През 1932 г. е хиротонисан за Таганрогски епископ, викарен епископ на Ростовска епархия. От 1956 г. е викарий на Алма-Атинската епархия, от 1958 г. е архиепископ Петропавловски и Кустанийски, а от 1960 г. — правоправещ архиерей на Алма-Атинската епархия.
[4] Иркутски и Читински архиепископ Вениамин (в света Сергей Василиевич Новицки; 1900-1975). Учи в Богословския факултет на Варшавския университет. През 1928 г. постъпва в братството на Почаевската лавра. Хиротонисан за епископ в 1941 г. През 1944 г. е арестуван и в продължение на 12 години заточен в Колима. От 1956 г. е епископ Омски и Тюменски. От 1958 г. — правоправещ архиерей на Иркутската и Читинска епархия. Автор на рязко критичното писмо «Положение за енориите» до патриарх Пимен, прието на Поместния събор от 1961 г. От 1973 г. — архиепископ Чебоксарски и Чувашки.
[5] Рижки архиепископ Леонид (в света Лев Лвович Поляков; 1913-1990). Завършил медицински институт и работил като лекар, участник във войната. Ръкоположен през 1949 г., приел монашество през 1952 г. и служил в храмовете на Ленинград. В 1959 г. е хиротонисан за епископ. От 1966 г. — правоправещ архиерей на Рижката и Латвийска епархия.
[6] За тези йерарси виж подробно в спомените на архиепископ Василий (Кривошеин): «Памяти епископа исповедника: митрополит Алма-Атинский и Казахстанский Иосиф (Чернов, 1893-1975)» — В: Церковь владыки Василия (Кривошеина), Нижний Новгород 2004, с. 346-350; «Архиепископ Вениамин (Новицкий)» — В: Архиепископ Василий (Кривошеин) Воспоминания, Нижний Новгород 1988, с. 485-488.
Бел. ред.: Въпросният о. йеродякон Давид е светогорски монах от руския манастир «Св. Пантелеймон», дългогодишен представител на своята обител в управлението на Света Гора.
Краткък адрес на настоящата публикация: http://dveri.bg/aahyw
